Бягство от затвора, майна!

Тази история идва от сърцето и душата. Всяка думичка от нея е по реален случай, ставащ пред очите ни, тук в България. Всеки ден. Дори по няколко пъти на ден. Това е история за братската обич. Един брат несправедливо обвинен в склоняване към проституция. И друг брат, който е готов на всичко, за да го измъкне от несправедливата му участ. Нещо като онзи прочут сериал. Но в Пловдив.

Поредният ден зад решетките за Ванко 1, започна както обичайно. След като се изми в джакузито си, получи орални удоволствия от дъщерята на надзирателя и запали сочна пура, той се отправи към лобито на затвора, където днес закусваха особено опасните престъпници. Ванко с мъка прекарваше времето си тук. Всички затворници бяха чалга-фенове, с изключения на Дебелия Геш, който си беше чалга-пънкарче. От месеци, Ванко не беше чувал истински рап, такъв какъвто още черните му деди му бяха завещали. Такъв какъвто цялото гето припяваше, скърбейки за своя поробен син.

Да, Ванко страдаше. И този ден сигурно щеше да се изниже, пуст в пустотата си. Черен в чернотата си. Ванко не намираше утеха нито в поръчаните проститутки, нито в залаганията на черно на затворнически боеве. Най-тежкото наказание за него, беше че е затворен тук, сред чалгари, където неговия генгста рап нямаше нито прием, нито фенове. Слуховете, за евентуалното местене наКондьо в този затвор, накараха Ванко сериозно да се замисли за ритуално харакири с някоя от пилите, които 13-годишните му болни фенки от Пазарджик му пращаха всеки месец, заедно с любовни писма и послания да избяга час по-скоро. Но не! Затвора беше строго охраняван, беше непосилно на някой учил до 8 клас да избяга оттук.

Непосилно ли казах? Този ден нещата се обърнаха в полза на Ванко... В тежкия следобеден час, вратата на килията му се отвори широко. Излегналия се на огромното си легло, Ванко се беше разсеял, защото гледаше мача Сърбия - България, а и дъщерята на охранителя още не се беше изморила да му върти минети. Той чу само думите "Имаш нов съкилийник, майна" и хлопването на тежката решетка като че ли извади Ванко от марихуанения транс. "Ванко" - чу той познат глас. И се изправи - срещу него беше силуета на ниско, но кораво момче по потник, вероятно на 15, вероятно поредния неуспешен автокрадец. Първоначално Ванко не разпозна новия си съкилийник... "Ванко, брат ми! Дойдох да те измъкна отново да свобода!" - при тези думи Ванко долови познат източен акцент. Поморие? Бургас? Не, това беше Варна....

"Мишо!" - Ванко разпозна своя неочакван гост - "Какво правиш тук? И теб ли разкриха? Кой те предаде? Конса?"... лека усмивка плъзна по лицето на Мишо... той не продума нищо, пооправи си очилцата и пристъпи към Ванко - "Ето" - при тези думи той си вдигна белия потник и пред Ванко и Савина (дъщерята на охранителя, не споменах ли?) видяха чудото... Цялото тяло на Мишо беше изрисувано в татуировки. Но не обикновенно татуировки, съдържащи голи студентки и Голф Тройка... а татуировки със необикновенна информация. Мишо беше изрисувал по себе си имената и телефоните на всички полицаи, които охраняваха затвора. Адреса на началника. И адреса на любовницата му. Както и цените на подкупите на всеки един от тях. На пъпа му имаше схема-план на затвора, оказала се достъпна в Интернет, посредством сайта на УАСГ, като примерна дипломна работа. Сега целия план лъсна пред Ванко.... той се усмихна и стана на крака. Двамата кръвни братя, от различни майки и бащи и различни градове се прегърнаха и засмяха. Пред тях беше пътя към свободата...

(следва)

// Тази история е по действителен случай, но всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна. Имената на героите са измислени...